От днес със мен във нощи ще посрещаш -
тъгата, радостта, копнежи, вяра….
Навън дано Любими, не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш – във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете й.
В съня ти на раздялата дъхът -
голгота ще ти е в разпети петък,
олтар ще бъде входната врата,
венецът ти – предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий -
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе – я убий!

Маргало