Маргало Поезия

Искам да ти кажа малка тайна,
не че тайните са болки за умиране.
Тайните са тайни и е жалко,
щом се стига до разкриване.

Знаеш, че обичам те, нали?
Знаеш, че за мене си живота,
но това решение уви,
си е мое, мое и на Господ.

Аз умея бързо да забравям.
Прошката ми е въпрос на чест.
Мога много лесно да направя всеки мъж
"единствен" – нежен жест.

Ти недей любов, самозабравя се.
Твоето лице ми е икона,
но ако си мислиш, че направил си
всичко във света за мен – те моля:

просто си тръгни от този фарс,
толкова жени ще те обичат,
бил си с толкова жени до този час,
ако съм поредната – омитай се!

Моите момчета - аз творя!
Твоите момичета не струват -
ако си останал сам в света -
и на много влюбен се преструваш.

Ти си мъж – до всичко. Няма спор.
Мъж, създаден вярвай ми - от мене!
Ако аз реша – ще бъдеш Бог,
ако не – ще лазиш на колене.

Маргало

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи
страхува се, че вече остарявам.

Тъгувам те през всичките си дни,
в които ни разделят разстояния,
във всеки миг те търся със очи
да ме дариш с любовни подаяния.

Една ужасна болка ме гори,
нашепва ми издайнически вечер,
че не очакваш мене призори,
че този миг е толкова обречен.

Маргало

Аз нямам как да тръгна от живота ти
и просто ей така да свие мачти моят кораб.
Нима сънувала съм свобода,
а съм градила цял живот затвора си.
Нима предала се преди да победя,
ще се сбогувам просто ей така с морето.
Не беше ли едничка във света,
душата ми докоснала небето.
И птиците не бяха ли орли
във моите очи, когато с вяра -
заших в сърцето си надежди и мечти
и към ръцете ти политнах закопняла.
Аз няма как да тръгна от живота ти.
Оставам тук, защото те обичам.
В очите ми гнезда ще свиват космоси
и всеки нов на теб ще го наричам.

Маргало

Да бъдеш с мен е лудост. Забрави.
Без мен да продължиш - жестока грешка.
Останеш ли - до смърт ще ти горчи,
на Марс да се изселиш - ще е тежко.

Проклинам те осъмнеш ли до мен.
Заспиш ли сам - обречен си на гибел.
Страданието ще ти стане фен,
ако по пътя с мене се разминеш.

Победата ще те заплюе: "Враг!"
Законите не можеш да подминеш,
на колене щом лазиш - си глупак.
По дяволите! Искам да ме имаш.

Отрова да съм - жаден ме изпий,
в несвяст да си - кажи им: "Туй съм чакал!"
Светът да се обърне - замълчи,
срещу му застани - и ме дочакай!

Маргало

Под прожектора на живота
двамата с тебе мълчим.
Дъжд прониза небето,
пуши пура зад хълма комин.
По гърба ми пъпли хлад,
изведнъж става много студено.
Постановката: "Всеки у тях",
посвещавам я с обич на "Него".
Туш! Аплаузи!. Под сцената - "Тя",
краят ясен, сюжетът - изтъркан.
Даже нуждата от тъга,
ми се вижда ужасно объркана.
Главна роля. Актриси - Бог дал,
днес съм аз, утре "Тя" ще е с "Него".
Постановката "Ха така!",
по сценарият: "Болка" - на времето.

Маргало

Ти – сине, някога ще разбереш,
аз вярвай – няма за какво да ти прощавам.
Убиец да си, наркоман – крадец,
зад тебе ще застана.
Обещавам!

Не се кори, разбирам те. Нали -
за тебе всяка пропаст ще зазидам.
Защото те обичам много! Спри!
Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам…

Сега ме отречи!
Не си подлец!
Напротив – ти си ми икона.
Пред тебе даже Младенец,
превръща в грях великата Мадона.

Пред тебе даже Бог мълчи,
защото ти си извор на живота.
На клада да ме разпнат съдни дни,
ако поискаш – нека съм виновна.

Ако поискаш нека съм ти трън
и всичките ти грешки да изкупя.
Ти – сине, някога ще разбереш,
че си ми всичко…
Истината…
Пътят.


Маргало

От днес със мен във нощи ще посрещаш -
тъгата, радостта, копнежи, вяра….
Навън дано Любими, не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.
А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш – във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете й.
В съня ти на раздялата дъхът -
голгота ще ти е в разпети петък,
олтар ще бъде входната врата,
венецът ти – предателски тепета.
Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий -
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе – я убий!

Маргало