Спомен за лято

Затварям пак очи и виждам
пак онзи бляскав звездопад.
В онази нощ, прекрасна, ясна…
усетих прилив на живот.
Поисках си звезда и ти я хвана.
Поднесе ми я… беше жар,
с която огъня запали-
не се гаси такъв пожар.
Аз не познавах този огън.
Безкрайно силен и могъщ.
Разбрах какво е да обичаш
и като феникс да пламтиш.
Но този огън пари много.
Дори …изгаря светове.
Той взема от сърцата проба.
Уви! Превръща я на прах.
maiaan