Дядо Пешо бил на баня. Баба Куна шетала дом и отвреме навреме поглеждала през прозорчето, иде ли си дядото. По едно време – ей го на, търчи старецът, заметнат само с един пищимал:
- Куне, сабличай са дибидюс!
- Що бре?
- Ми станал мий, ма! От Заговезни по-миналата година не мий ставал!
Зафанала баба Куна да са съблича – една фуста, па литака, па средната фуста, па памучната... и на дядо Пешо достойнството трайно се загледало към пода. Тъй минала още година, дядо Пешо пак отишъл на баня, но този път баба Куна взела мерки, съблякла се дибидюс отрано и в тръпнещо очакване вперила поглед към пътя. И по едно време лети изотдоле дядо Пешо, пак само по пищимал, отваря вратата и се втрещява в гледката, дето го очаква:
- Ей мамка му, Куно, само за к*р си мислиш, а че мене дрехите ми откраднаха в банята – ич ти не дреме!