ИЗДИРВА СЕ

Издирва се момичето във мен!
Последно е раздавало усмивки.
Видяно е в дъждовен, летен ден,
само - без чанта и обувки.

Било в крайбрежен, малък град.
Не носело чадър дори.
Усещало се в своя свят
щастливо, че дъждът вали.

Вървяло босо по шосето
и охлюви спасявало от смърт,
а после слязло край морето,
и продължило своя път...

Изгубили го хората от поглед.
Навярно още по брега върви...
или е продължило с полет,
че стъпките са и следи...

Разбирам го защо си тръгна
- сърдито ми е, че пораснах...
Бих дала всичко да се върне,
без него чувствам се ужасно...

Кажете му, ако го срещнете,
че страницата мога да обърна!
Дълбоко в себе си съм същата!
Ще види - само да се върне!

Таня Батаклиева