Пропускаме живота си
Психология Стоянова
Ние сме толкова временни, а се държим, като богове.
За много малко сме тук, а губим повечето време.
Пропускаме смисъла и се вторачваме в глупости.
Пропускаме доброто и обичта, но не пропускаме да се нападаме,
да си крещим, да се обвиняваме и нараняваме едни с други.
Ние сме така смешни и жалки, когато се правим на велики,
а всеки миг може да е последен.
Всеки миг може да отпътуваме.
Всеки миг в които забравяме това, пропускаме всичко…
Пропускаме живота си……