Баба казваше:
С всяка трошичка хляб, можеш да нахраниш някого.
Така е. До ден днешен събирам трохите, и най-малките, и ги давам на гълъбите.Те вече десетилетия, поколение след поколение, идват на балкона.Радват ме, като ги виждам как долитат веднага щом изсипя трохите на перваза. Преди имаше и гугутки, но това беше "преди"....Плодовете и зеленчуците, които не стават за човеци или за хора у дома, нося на таралежите в парка.
Ужасявам се от това, колко храна изхвърлят хората в боклука, без дори да се замислят.
Не става дума за пари.
НИКОГА не е ставало дума за пари - всичко е въпрос на възпитание и култура.
Всичко е въпрос на възприятие и светоглед.
Всичко е въпрос на готовност да споделиш - дори и това, което самият ти нямаш.
Защото, дори да нямаш пари или нещо материално, винаги имаш какво да споделиш - ЛЮБОВ!
Защото тези, които съвсем нямат нищо, ще се зарадват дори на една усмивка.