Аз съм едно нищо, аз съм никоя.Всичката болка, която чувствам е моето царство. Отказах се от всичко, но не ме вини.Трябваше да си тръгна, понеже вече не бях на себе си.Паднах толкова ниско, че вече никой не ме забелязва.Затънах в анонимността, борейки се с празнотата и студа.Бих желала да се върна, но не мога да го направя.Бих желала да се върна.Това е моят сигнал за помощ - улучена съм и съм на земята.Чуваш ли сигналът ми за помощ, има ли някой там?Чувствам, че губя себе си.