А ти ще чакаш в забрава
това, което идва само по веднъж.
И спомняш си, че обичала си ме тогава,
но сълзите ти ще скрива падащия дъжд.

Дали пак няма грешката разбрала,
загърбила за миг измама и лъжи,
да дойдеш в ранна утрин недоспала
и тихо да прошепнеш - обичам те, прости!

Осъдени души кръстосват тишината,
отчаяни проклинат своите съдби.
Ти знаеш тежестта на самотата,
когато друг оставил е следи.