Daniela Pehlivanova

Приятели
Ти беше моят най-добър приятел,
не ти го казах и сгреших.
Аз бях самотник и мечтател,
но да повярвам в теб не се реших.

Това опита се да ми подскажеш,
когато пак си тръгваше от мен.
Това бе твоя начин да накажеш
самотника невярващ в тъжния му ден.

Върви, аз няма да те спирам,
лъжата тежка между нас лежи!
За сбогом нейни думи не намирам,
за болката ми стигат няколко сълзи.

Не идвай пак облечена в съблазън,
сърцето няма сили да прости!
Ще тръгна аз по пътя си белязан
и щастие ще търся, което не боли.

Ще търся също най-добър приятел
на които ще успея да се доверя.
Тогава ще забравя стария предател
и може би ще мога да простя.

А може би ще скитам безутешен,
научил истина на този свят,
че които по земята ходи грешен,
живее приживе във своя ад.

А ти ще чакаш в забрава
това, което идва само по веднъж.
И спомняш си, че обичала си ме тогава,
но сълзите ти ще скрива падащия дъжд.

Дали пак няма грешката разбрала,
загърбила за миг измама и лъжи,
да дойдеш в ранна утрин недоспала
и тихо да прошепнеш - обичам те, прости!

Осъдени души кръстосват тишината,
отчаяни проклинат своите съдби.
Ти знаеш тежестта на самотата,
когато друг оставил е следи.