ЛЮБОВНА КУЛА

Стоя на масата, на лека светлина.
Доливам чашата...тя липсва ми сега!
А виното-червеното, лекува самота,
опитвам се в него, да удавя мъката!

Как искам във стената да разбия с яд,
чашата с недоизпитата любов за нас.
Но дали ще мога да изтрия аз,
бликналите ручеи от грешната любов?

А как разпръснатите стъкълца да събера,
подобно на любовна кула да ги залепя,
там по стъпалата нейни да се изкача
и от щастие и радост да се разтопя?

Танцувам с любовта..., но няма я сега!
Къде остана тя? Къде загубих я?
Танцувам..Танцувам...Танцувам с мъката!
Танцувам...Танцувам...Танцувам, но сама..!

Текст: ВАЛЕНТИНА ЦЕНОВА