С Ъ Л З А

Сълза в очите се отронва–
обрулен лист от есента.
Тъга с усмивка да прогонва,
да върне звън от песента.

И тежест на бездушен спомен,
дълбае своята следа.
И вик–безгласен и прогонен,
тя, търси в мокрото гласа.

В сърцето с него да намери,
най–нежни думи да шептят.
Гласа отново да трепери,
ръцете пак да съживят.

В душа, надеждата да ражда,
копнеж за нежни небеса.
И после с думи да изгражда,
пътеки с цвят на чудеса.

Сълза в очите да пречисти,
товара жалък от лъжи.
В очите парещите мисли,
с усмивката да утеши.

Сълза със болката се стича,
със немощ в твоята душа.
Тя знак е силен, че обичаш
и бориш се, за любовта.