Eroslav Malakov

С Ъ Л З А

Сълза в очите се отронва–
обрулен лист от есента.
Тъга с усмивка да прогонва,
да върне звън от песента.

И тежест на бездушен спомен,
дълбае своята следа.
И вик–безгласен и прогонен,
тя, търси в мокрото гласа.

В сърцето с него да намери,
най–нежни думи да шептят.
Гласа отново да трепери,
ръцете пак да съживят.

В душа, надеждата да ражда,
копнеж за нежни небеса.
И после с думи да изгражда,
пътеки с цвят на чудеса.

Сълза в очите да пречисти,
товара жалък от лъжи.
В очите парещите мисли,
с усмивката да утеши.

Сълза със болката се стича,
със немощ в твоята душа.
Тя знак е силен, че обичаш
и бориш се, за любовта.

"Сърцето е коридорът между душата и ума. Радостта в душата трябва да мине през сърцето, иначе "няма да ти влезе в ума".
Чувствата са езикът на душата. Те ще се трупат в сърцето, ако умът ти е затворен. Ето защо, когато се чувстваш много, много тъжен, казваш, че сърцето ти се къса. И затова, когато се чувстваш много, много щастлив, казваш, че сърцето ти ще се пръсне.
Отвори ума си, позволи на чувствата си да бъдат изразени, да се проявят навън - и сърцето ти нито ще се къса, нито ще се пръсне, а ще е чист канал за жизнената енергия в душата ти."

super beshe edno vreme