Първият мит - от застраховката „Живот” няма смисъл...

Човек не е един и същ, не е еднакво способен и еднакво можещ през цялото време. Човек започва живота си като някой, за когото трябва да се грижат, след това самият той става активен и способен, а по-късно отново се превръща в някой, за когото отново трябва да се грижат. Казано с други думи, човек започва живота си в един период, в който предимно консумира. Той трябва да се учи от това да ходи, да говори, до това да научи достатъчно, за да бъде полезен, да започне да работи и да генерира благо и най-накрая да си почива. В периода, в който човек работи, се очаква неговото благосъстояние непрестанно да расте. В този период той би следвало да натрупа един чувствителен по размер капитал, с който да може да обезпечи начина, по който ще живее, след като се пенсионира. Ето тази пропаст, която се отваря между стандарта ни на живот, преди да се пенсионираме и след това, има нужда да бъде запълнена.

Проблемът обаче е, че докато работим, могат да ни се случат цяла серия от събития - може да бъдем възпрепятствани да работим за кратко, за дълго или за окончателно или може просто в един момент да нямаме възможността повече да носим благо за нашите близки.