11 ГОДИНИ без Любо
Останах тук. А ти - превърна се в звезда.
Останах тук. Със празните очи.
Със виещата в мене самота
и спомените за отминалите дни.
Тъгата се разлива в мене като лава.
Полепнала в Душата ми, така боли.
Във всяка клетка болката остава,сърцето ми - неистово кърви.
Денят... все някак си минава,
но вечер е студено празното легло.
Безмилостно души ме незабрава
и споменът за туй, което е било.
И само в сънища понякога ти идваш.
Прегръщаш ме и пак сме тъй щастливи.
В съня ми болките пречистваш
със незабравените мигове красиви.
На сутринта... е толкоз трудно
очите си без тебе да отворя.
Така не искам да съм будна.
Да бъда тук... а ти звездичка горе.
Опитвам се напред да продължа
и болката си някак да забравя.
Но без ръцете ти пленява ме скръбта.
Във мене ти... завинаги оставаш...
val - Валентина Цвяткова