Марина Василева
споделено чрез
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА -ВАРНА
09:10:50 | 20-10-15
Чуй ме, Господи, искам с теб да говоря.
Толкова рядко го правя. Защо ли? Не знам.
Уморих се да бъда "Мойто мъжко момиче."
Уморих се да бъда вечно "мъж" и жена.
Уморих се всеки проблем да решавам, да правя ремонти, товари да нося на тез рамена, да съм само любяща и винаги силна, да откликвам на всяка просълзена молба.
Уморих се да бъда жената за "всичко", родила се в "мъжките" уж времена.
Уморих се на "бойна нога" все да бъда, от злото да пазя, над съня му да бдя.
Да изграждам отново, отново, отново, а той след мен да руши със замах.
Уморих се все за нещо да тичам, пари да изкарвам, да се надбягвам с живота...
а накрая... накрая от съдбата да отнасям пердах...
Уморих се, Господи, чуй... уморих се...
Искам просто да бъда жена.
Искам огън да стъкна, но в здраво огнище - направено с обич, но от мъж, не от мен.
Искам ястие вкусно да сготвя, но в съд с мъжки ръце сътворен.
Искам топло легло да застеля, но сковано от силните мъжки ръце.
Искам болката пак да изтрия, но споделена - не с гняв разпокъсващ изпратена в мен.
Искам утрото с него да срещна и тихия залез на сетния ден...
Чуй ме, Господи, много ли искам? Какво направих, Господи, с мен?
Кажи ми, Господи, що така се орисах? Сбърках ли в нещо? Или тъй е наред?
Господи, зная, че ти тъй ме обичаш! Прости ми воплите!
Ето, гледам напред... Знам, Господи, и на теб пак разчитам, редом до мене да тръгне Човек!
vetrogon
Толкова рядко го правя. Защо ли? Не знам.
Уморих се да бъда "Мойто мъжко момиче."
Уморих се да бъда вечно "мъж" и жена.
Уморих се всеки проблем да решавам, да правя ремонти, товари да нося на тез рамена, да съм само любяща и винаги силна, да откликвам на всяка просълзена молба.
Уморих се да бъда жената за "всичко", родила се в "мъжките" уж времена.
Уморих се на "бойна нога" все да бъда, от злото да пазя, над съня му да бдя.
Да изграждам отново, отново, отново, а той след мен да руши със замах.
Уморих се все за нещо да тичам, пари да изкарвам, да се надбягвам с живота...
а накрая... накрая от съдбата да отнасям пердах...
Уморих се, Господи, чуй... уморих се...
Искам просто да бъда жена.
Искам огън да стъкна, но в здраво огнище - направено с обич, но от мъж, не от мен.
Искам ястие вкусно да сготвя, но в съд с мъжки ръце сътворен.
Искам топло легло да застеля, но сковано от силните мъжки ръце.
Искам болката пак да изтрия, но споделена - не с гняв разпокъсващ изпратена в мен.
Искам утрото с него да срещна и тихия залез на сетния ден...
Чуй ме, Господи, много ли искам? Какво направих, Господи, с мен?
Кажи ми, Господи, що така се орисах? Сбърках ли в нещо? Или тъй е наред?
Господи, зная, че ти тъй ме обичаш! Прости ми воплите!
Ето, гледам напред... Знам, Господи, и на теб пак разчитам, редом до мене да тръгне Човек!
vetrogon
Можете да се регистрирате ТУК.