Ако видите някой така да седи, втренчил поглед отвъд хоризонта,
аз съм - с всичките мои крила и мечти, с простосмъртната вяра в архонта,
с позамрежен от светлото поглед и глас, с позабравена мисъл за песен.
Ако видите някой да тъне в захлас в ранна пролет до шумнала есен- пак съм аз.
И с коси от лъчи си мълвя колко много обичам морето.....
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.