Студен и сух е небосвода.Наблизо зимата сама стои, засрамена, пред входа и все не влиза у дома...Сред мътен ноемврийски здрач вървят като слепци върбите,но без тояжки и водач.Аз подозирам тая зима,че носи чудеса в чувал...затъкнала звездичка в разрошените си коси от студ...