Понякога, ей така, ме навестяваш в съня.
Понякога, само понякога, затварям очи,
Тогава Градът отеква в мен,
Тогава ръцете ти по себе си усещам,
Гласът ти в съзнанието ми отеква,
Погледът ти по тялото ми се стича...
Понякога и само завинаги искам пак и отново да те стрещам,
Понякога и всяко несигурно утре на нас обещано да е,
Понякога безжалостно във мен връхлиташ,
Без думи всичко в мен разплиташ.
Л. Енчева