Беззаглавно настроение

Понякога съм трудна за намиране.
Невидима съм. Никого не чувам.
И сякаш съм във нищото зазидана.
Във сънища най-лесно се изгубвам.

Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пò обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.

Понякога съм лесно разпиляема.
Тогава не обичам ветровете.
Нецяла съм след всяко оцеляване.
От бурите заяквали крилете.

Понякога съм трудна за прегръщане.
Броя си страховете и бодлите.
И късно е за всякакво завръщане -
обратните посоки са изтрити.

Понякога съм лесна за отричане.
Тогава съм от вятър и прозирам.
А името ми е Ужасно Ничия.
И просто знам - на никого не липсвам.