Съществуват изрази, които на пръв поглед изглеждат невинни. Реално обаче дразнят и дори влудяват околните. Това е така, тъй човекът, който ги изрича, демонстрира безразличието си както към вас, така и към чувствата ви.
Например…
„Казах ти!“ / „Знаех си!“
Човекът отсреща е допуснал грешка, а вие нямате търпение да му я натриете в носа, така ли? Просто искате да му припомните, че сте го предупредили, но той не ви е послушал и резултатите са налице. Че вие сте „умните“ и че вършите всичко по-добре от него. И после се чудите защо се е ядосал. Просто изразете своята подкрепа към него/нея. Толкова е просто.
„Добре.“
Ако някой ви помоли да свършите нещо и вие просто кажете „Добре“ с безизразно лице, не се чудете защо не виждате благодарност в очите на отсрещния човек. „Добре“ може да значи всичко – от това „Ще го направя по-късно“ до „Въобще няма да се занимавам с това.“
„Извинявай, че го казвам, но…“
След този израз винаги идва нещо неприятно. Той е толкова удобен, нали? Извинявате се предварително, за да можете да изречете грозната истина в лицето на другия. И се чудите защо засяга.
„Няма да проявиш интерес.“ / „Няма да разбереш.“
Понякога вероятно е трудно да си представите, че можете да споделяте едни и същи интереси с хората около вас. С подобни изрази обаче вие просто се опитвате да подчертаете потенциалното им невежество по въпроса. Със сигурност не е учтиво, нали?
„Не ми каза това!“
Може и да сте забравили какво са ви казали. Но защо ви е да си го признавате? Когато кажете „Не ми каза това!“ вие си измивате ръцете от всички допуснати грешки. Същевременно демонстрирате какво ви е мнението за здравия разум на отсрещния човек.
„Чувам те.“ / „Разбирам какво се опитваш да кажеш.“
Вашият събеседник, в който сте влезли в спор, се опитва да ви обясни нещо, очаквайки реакцията ви. В замяна обаче получават единствено един-два суховати израза. И нищо повече. Дедукции, мнение, подкрепа – всичко това е над вас, не си струва да си хабите думите. Грешка.
„Успокой се.“
Едно изпълнено с безразличие „Успокой се.“ Често има тъкмо обратния ефект. Вие отхвърляте важността на проблемите на отсрещния човек, не демонстрирате подкрепа и разбиране.
„Отново се почва…“
Човекът отсреща очевидно е притеснен от конкретната ситуация и се опитва да я обсъди отново с вас. С тази фраза обаче вие показвате, че тази тема ви е дошла до гуша, че сте напълно безразлични към нея.