Мишена
Не хвърлям камъни,а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам,не крещя:"Ограбват ме!"
Когато взимам-не го правя скришом
и всички виждат колко точно имам.
Под всяка своя дума се подписвам
и непременно с цялото си име.
Знам колко съм удобна за мишена-
глава не скланям-виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене,а от стръмни скокове.
От полети.От бягане с препятствия.
От щурмове "на нож!",не на прибежки.
Що камъни по менe са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!
Събирам ги.Със тях ще вдигна бойница.
И щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки,хвърлил камък,ще се срути.
Маргарита Петкова