той постоянно минава покрай домът ми,приведен под грижите си,ппочернял от слънцето,обрулен от февруарския студ и вятър. Оставям му храна закачена в торбичка до портата и съм щастлив когато я вземе.Не питах как се казва,докато сам не каза името си-Любо,забравен от деца и близки.Сега се престраши и помоли за левче.Отказах,левчето ми трябваше за малката ми дъщеря и семейството.Сгреших ли-не зная ,нека бог ми прости.