Не е хубаво да говориш неща, които не мислиш и не чувстваш. Да печелиш хората, а след това да ги захвърлиш като стари, износени дрехи. В момента когато ти се доверят и си спечелил вниманието им да решиш, че не са ти нужни и да продължиш напред или да се върнеш назад, но без тях. Просто ей така все едно не е било. Не е честно да говориш неща, а после да правиш обратното, да даваш обещания, които ти... е пределно ясно, че не можеш да изпълниш. Хората около теб не са виновни за кашата в главата и живота ти. Не са длъжни да живеят твоя живот и да се чувстват зле от това. Да си задават въпроси, на които може би никога няма да получат отговори.