В миговете тихи, сладки тонове звучат. Карат тe душата да се радва, да пее и да мечтае...

~~~

Това изпитвам, когато си до мен - малко страх да не те загубя и спокойствие, защото си с мен.
Ех, да няма да забравя как каза "Не се ли радваш получи това, което искаше " ...
Да.. аз казах, че е грубо, но си прав.
Поисках и получих, но ми бе дадено повече отколкото заслужавам.
Сега не знам какво да правя, защото твоя страх превръща се в моя слабост...
Хората говорят за "щастието в любовта", а аз за "копнежа превърнал се в реалност".
Сега те имам, сега съм твоя.. Сега света е малкото пространство, в което не мога да събера мислите си...
Дори думи не мога да открия, за да опиша чувството в душата ми..
А просто се усмихвам...