Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г. пр. н.е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас, -ада'. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[8] През периода II-I в. пр.Хр., също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза (Одриса). Под това си име (Одрюза) е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. (К. Кисьов, Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр.Хр.", Сф, 2004 г., вестник Марица от 10 август 2006 г., стр. 10 - разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза (Филипопол).
Античен театър (Пловдив)
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл.н.е., като отново е преименуван — на Тримонциум (Трихълмие). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берое (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, булевтерион (одеон), театри, мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.