СБОГОМ МОРЕ

В края на лятото, миг преди есента,
при тебе се връщам мое море,
само за кратко, дошла съм за сбогом...
Красиво си, по-красиво от всякога,
пия те с поглед и потъвам във спомени...

Докосва ме свежият порив на бриза,
опива ме соленият дъх на море,
притварям очите унесена.....
О, Чудо!...От вълните изплува Сирена!
Не! Това не беше мираж....

Облечена в рокля от зелена дантела,
с огърлица от седефени перли,
в косите си вплетени бисерни мидички,
със диадема от сребристи корали...
Прекрасна! Морска чаровница!

Беше наблизо... Съвсем до брега!
Стресна ме писък на гларус...

Не тъгувай море, пак ще сме заедно,
сърфове отново ще порят вълните,
слънцето пак ще се къпе на воля.
Погледни, корабът влиза на рейда,
синее лазурът, летят хвърчилата,
Виж! На брега забравен пясъчен замък...

Вълшебната Лунна пътека е твоя,
твои са звездите под небесния свод,
в нощта под бялата млечна пътека,
прегърнати млади, влюбени лудо,
са оставили в пясъка мечти и надежди...

Още сънувам шума на вълните
и красивата игра на делфините,
чайки се гмуркат, политат над синьото,
рибарите влизат за улов със лодките,
сръчно изкърпват окъсани мрежи
и разказват истории за море и жени...

Сбогом мое, любимо море!

Отива си лятото, а с него и толкова различни съдби, разбити мечти и надежди... И всичко започва отново!

Павлина Милчева