Притча за четирите свещи
Четири свещи горели бавно в една стая. Светлината им била слаба, мъждукали и тихо си говорели:
Първата свещ казала:
– Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен.
След което бавно угаснала.
Втората свещ казала:
– Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен.
И нейният пламък помръкнал.
И третата свещ тъжно проронила:
– Аз съм Любов и останах без сили…
Изведнъж в стаята влязло едно дете и започнало да моли на висок глас: – Не изгасвайте, ще стане тъмно, много тъмно!
Тогава Четвъртата свещ прошепнала на малкото момче:
– Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато горя, мога отново и отново да давам светлина на другите.