"Оставих ги там да умуват и се прибрах вкъщи. Жената веднага ме надуши и ме пита защо миришем толко на цигари.
— Ами пропуших по случай Великден — казвам.
Понеже нали след неколко дни беше Великден, това в Страстната седмица става, във Велика среда. А тя вика:
— Сега да не вземеш и да се пропиеш по случай Гергьовден. Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!
Аз го бех забравил тоя лаф. Па той е хубав лаф, защо съм го забравил? Хубав ден Великден, още по-хубав — Гергьовден! Виж народът как е казал. Защото на Великден се пости, а на Гергьовден се яде курбан. Е това му е всичкото на народа в главата. Ама па и народът е един, мани, мани!... На единия ден че е скромен и набожен и че пости, на другия ден че лапа курбан и че се налива и че пиянствува и че си дере гърлото като разпран! Какво да каже човек... После го мачкотели военните и капиталът. Верно, че го мачкотят. Но па и да го мачкотят, виж го и него какъв е! Нема ни смелост в него, ни кой знае какъв морал. Верно, че е народът по-чист по душа, но те и зверовете в гората са чисти по душа. Лошото е, че военните и капиталът са същите животни, но отгоре на това разполагат и с грамадна власт. Е това е лошото! Хем изедници, хем потисници, хем в крайна сметка едни тути кванти, едни шменти капели! Банкерът Буров с разкопчения дюкян и с големото мъдруване. Недей мъдрува, закопчей си дюкяна! България спасявали от болшевизма! Да бе, да! Спасявате си вие задниците и привилегиите, вашта мамка лъжлива и престъпна! Парвенюта, дето вика Царят... Понеже тогава не знаех как стоят нещата, мина ми през ума: Па те дали те не са гръмнали въху него? Да си намерят повод да се разправят с Единния фронт? И затова не са го убили нито него, нито ротмистьра, че е техен човек, военен... Но и тогава това не ми се верваше. Много е рисковано. Не биха направили такова нешо. Това е сложно, иска голема тънкост, требва да разделяш сухото и мокрото като по конец, това не ти е тебе като да лъжеш и да налагаш народа. Народът е прост, лесно че го излъжеш, а и нещо да сбъркаш, че застреляш още 100 души и той че си затрае. Никой не ще да е сто и първият. Или почти никой.
Джина прочее ми е разправял как анархистите направили „допитване до народа“. Обиколили през нощта едно село с тая цел.
— Минахме — вика — по къщите, тропахме на вратниците и като излезе стопанина, питаме го дали има некой, на който иска да отмъстим от негово име. А те само дето не побегваха, като ни видеха. Който познава Стефан Иванов, защото го познава, а който не го познава, понеже ние сигурно сме изглеждали доста страшно — трима непознати и некак видимо съмнителни хора да ти се изправят през нощта на вратата... Бехме Стефан Иванов, аз и един Гарджоолу. Обиколихме така целото село и навсекъде това питаме. Не сме чукали на всека къща, по-богатите ги заобикаляхме, понеже сметнахме, че в тех живеят некакви думбази, тех нема защо да ги питаме такива неща. А некъде така и не излезе никой на вратника. Но сигурно на всека трета къща сме питали. И не намерихме и един човек, който да поиска да отмъстим некому от негово име. Стефан беше много разочарован. Това „допитване до народа“ беше негова хрумка и му се струваше много добра. А никой не пожела нищо да направим за него. После Стефан вика: „Ебем ти народа! На него всички му харесват.“ След това помисли малко и каза: „Нема повече да правим допитване.“ "