Моя приятел хулиганът...
Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. На устните му личат белези от
целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!” , но протегнеш ли ръка, капанът щраква.И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му.А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм
лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително.Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани.Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична чуплива посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши както само той умее и ще те замъкне в „Метро”,
където ще ти купи чисто нов порцеланов сервиз за 52 души – да има за следващия път. Само че хулиганите просто не се обвързват, така че и новия порцелан няма да просъществува особено дълго.Той е от хората, с които дори да отидеш на кафе ти се струва авантюра с тръпчивмръснишки привкус. Може би е заради погледа му над чашата – непресторен, нахално открит,
гневен или присмехулен, но никога безучастен. Не крие, че те проучва и вероятно сам се обзалага срещу себе си в какъв цвят е бельото ти. А може и да е заради начина, по който пали цигарата си – сякаш подготвя поредната беля, – а после крие огънчето в шепата си, както когато бяхте ученици
и се скатавахте по ъглите и мазетата.Той си позволява да ходи небръснат, с бухнала по хлапашки коса, с дрехите, в които снощи го е хванала нощта, татуиран, боднал пиърсинг на някое стратегическо място... и в това има нещо толкова дразнещо, провокативно и секси! Той няма нищо против да го посочиш с пръст – ще ти го върне даже. Да го заклеймиш за него е почти като похвала. И смята за адски забавни опитите ти да изровиш нещо добро в него. Както казах, той си знае, че е лош. Това, че ти типично по женски се опитваш да го натикаш в чужди обувки, не е негов проблем. Щом искаш да си създаваш интриги, той няма нищо против. Ще ти подсигури интрига и драма, каквито никой друг не
може. Знае, че жените обичат да правят напук на собствените си задръжки с такива като него.На него не можеш да разчиташ. Но можеш да получиш от него най-безкомпромисната оценка за себе си, най-искрения съвет, най-тежката присъда. Ако имаш сили и желание, разбира се. И после да няма сърдити! Очите му, думите му са безмилостно огледало и това, което виждаш там, не винаги ти харесва. Ако паднеш, няма да се втурне да те изправя – просто ще ти каже, че не е кой знае какво. Не си умряла, я! Ще се сбие заради теб обаче, ако някой си позволи да те погледне накриво. Ей така – заради спорта! Би го направил заради всяка,ако е в настроение.С него губиш задръжки, забравяш за норми. Дори не знаеш как те въвлича в пиянска нощ, в шумен купон сред орда непознати, в изпращане на залези и посрещане на изгреви.
Той е идеалната компания! Но е възможно най-лошия спътник в живота. И ако забравиш това,проблемът си е изцяло твой, не негов. Е, поне той така ще каже. „Предупредих те!” И наистина те е предупредил – той няма никакво намерение да е въздишащ шекспиров герой в малката ти пиеса.
Той е реален до болка. Истински. Жив. И хулиган.