По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.- Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....- Има ли вода?- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.- А ще ми дадат ли храна?- Колкото поискаш.- А кучето?- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.- Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.- Да, на двора има кладенец.- А кучето ми?- До кладенеца има поилка.- А дали ще ви се намери малко храна?- Да, ще те нахраним.- А за кучето?- Ще се намери кокалче.- Какво е това място?- Това е раят.- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.- Лъже! Там е адът.- Но как търпите това?- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.За всички, които не изоставят приятелите си