Опит за добрина

Днес реших да напълня каруцата
с разни дарове – да Ви поглезя.
Той, светът ни, така и така куца,
нека сами да сме му протеза.
Запейте си нещо, та мъката
пред звуците да застине.
В това всъщност е майсторлъкът –
да пеем, когато боли ни.
На някого приказка разкажете
във деня му, до сиво оскъден.
Във ръцете Ви нека въжето,
не бесило, а люлка да бъде.
Залюлейте с усмивка децата си,
усмихнете човек, дето плаче.
Никой няма да спре днес Земята,
за да слезете. Тя не е влакче.
Аз предлагам Ви дарове, само че
вие свивате бесни юмруци.
И сами се превръщате в камъче,
което обръща каруцата…