*****

Пораснах точно със една мечта –
да имам къща. Някъде в сърцето ми.
И тя да стане дом от светлина.
Да има покрив – късче от небето...
В градината да насадя цветя –
далечни виолетки от звездите.
Адресът да е: Улица Луна.
До нея да се стига само с питане...
Терасата да сочи твърдо юг.
И птиците гнезда да свиват тихо.
Да имам котка. Заек. И капчук.
И две саксии с цъфнали усмивки...
И може би, когато съм сама,
на покрива да се изкачвам нощем.
В небето да рисувам обичта.
Да имам дом.
И да очаквам гости.


Искра Тихомирова