"- Обърни внимание на дърветата, на стволовете им през зимата - каза изведнъж Едуарда.
Погледнах от двете страни на улицата - дърветата, всичките без листа, а клоните им почти черни, се очертаваха в ясния ден.
- Като хората са - добави - много листа, много блясък ... прикриващ истинската им същност. Идва зимата и не прощава: изважда на показ както правите, така и кривите стволове. Така прави зимата. Казвам ти и с хората е същото в последния отрязък от живота им."

из "Необитаваният рай", Ана Мария Матуте