Александър Никифоров

Когато човек с пари срещне човек с опит, човекът с опит си тръгва с парите, а човекът с парите - с опит.

Тая вечер е нек'ъф хорор нек'ъф хел :)

Жени... бъдете изобретателни! Като искате да сте стряскащи просто се преструвайте на бременни!

Това пиянсия глад посреднощ е страшна работа :)

Скуркузъбел
Нищу нямаши ми фчера,ставам сутринта,
ф углидалуту са зверя:Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици, с чорлава куса
мязам кат на убавица ф профил и в нуса.
Дрямах начи и въртях са,цъках със език,
плюх са дан са уручасам - тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...А, сига бе, чувек!
Са умислих утведнъшки - как навънка ш’ въря?
Момцити ку са натръшкат кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка;
с тос акъл кат за три патки, кату заблеста...
И къдету койт’ ма срещни - пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа
и ми са е присънила буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну - ич дан мъ съзреш,
щот ут толкува прикраснус, мой съ пубулейш.
Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа д'мъ ущипи! (пу възможнус мъж)!

Понякога - Мариета Караджова-Кравиц
Понякога, когато съм сама
И искам да съм някъде до тебе,
Измислям си, че мога да летя
И да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда
И тайно през прозореца ти светя,
Докосвам се до твойта топлина
И влизам тихо във съня ти цветен.
Понякога съм капчица роса,
Или пък дъх и само те докосвам.
Понякога съм спомен във нощта
И моите ръце те омагьосват.
Понякога съм просто самота
И в мислите ти някак се промъквам,
И плача във стъклата ти с дъжда
И в залеза потъвам щом се мръкне.
Понякога безумно те жадувам
И мислите си пращам да кръжат,
Над твоя ден и тайно те целувам.
За да не бъда толкова сама.

Marieta Kravitz

Нощ - Мариета Караджова-Кравиц
Вървя по смълчаните улици,
А нощ е, наврярно е три.
И нося пакет със безумици
И шепа със мъртви мечти.
Луната над мене е мраморна
и всъщност е тъмно и в мрака,
Онези въпроси забравени
За отговор още ме чакат.
Преследват ме пак въпросително,
В пороя от мисли отричани.
Изскачат неискани, питайки,
Била ли съм всъщност обичана.
Била ли съм нечия някога,
Или се раздадох напразно.
И щом съм била много чакана,
Защо вътре в мене е празно?
А нощ е. Луната е искрена.
И вече не носи тъга.
Понесла пакета си с истини,
Прибирам се вкъщи сама.

Мариета Караджова

Краят на приказката - Мариета Караджова-Кравиц

Със моята приказка какво ли се случи?
Къде я изгубих по пътя?
Защо днес в двореца е толкова скучно
и всички са някак безпътни?
Защо ли от принца следа не остана,
а беше безсмъртен и влюбен...
защо всяка дума боли като рана,
а всяка усмивка е трудна?
И моите рицари-верни до гроба,
запиха се някъде дружно,
или ги отнесе нелепа прокоба
във нечия приказка чужда?!
В двореца ми пуст, даже шут не остана,
да върне смеха ми, уви...
А може би всъщност аз шут съм за двама,
щом в приказки вярвам, нали?

Мариета Караджова

Кой лопа тъй пусряд нущя? - Калина - По Р. Бърнс
- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам – речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? – речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул ми! – речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...
- Ми... срам ма й! – речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де – речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм – речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза – речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни – речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! – речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! – речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! – речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
- Оф, аз ши стисна май учи...
- Стисни ги – речи Филю
Калина

Ода за Айряна (Или по скоро "Оди за Айряно щот....")

Айрян....животворен и течен
отнеси махмурлука далече.......
Че напихме се снощи е ясно
и четвъртък ни хвана на тясно,
и ни блъска със чук по главата...
а шкембенце жадуват телата.
И надежда едничка остана-
да оправи нещата айряна,
и да сгънем по баничка леко,
колко малко мечтае човека...
Ах, айряне, спасителю мил,
във стомаха ми мир възцарил,
да изтикам до 6 помогни,
че главата ми празна кънти,
и уискито в мен се бунтува,
сякаш скъпо не си го купувах,
влей се в мойта пиянска система,
за да бъде от теб обновена.

Мариета Караджова

Хелоуински размисли и страсти: - Деса Поетеса
Ела у нас в костюм на Изкормвача
и аз пред теб сама ще се ракрача.
Празнувай с мен, недей да губиш време
и мойта тиква издълбай до семе.
И запали фенера, мон амур,
със твоя огнен, мощен… кибрит.
И аз като светулка в мрака
ще кацна и на двата ти… бушона.
А щом ни стане скучна тази стойка,
ще викнем Гошо да си спретнем тройка.
А после Ники, Миро, Боби, Яне -
да стане супер якото… настроение.
Елате тука, мамини душици.
Стига тикви, дръжте мойте здрави… ръце.
Нека всички в тон да се маскират
и над мен с ръка да… козируват.
И за финал на тази хелоуинска сбирка,
ще ви изпратя вси с прощална свирка....

Деса Поетеса...

- Принцесо моя, искаш ли довечера на намина към вас?
- Не става, има дракон в кулата.
- ??? Какви ги дрънкаш?!!!
- Майка ми е в къщи тъпако

Ето ви малко ученически бисери:
- "Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
- Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
- Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели... Каква красота!
- В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
- Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
- Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
- Генерал Вазов бил истински мъж и спял собикновените войници.
- Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един метър.
- Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
- Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
- Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
- Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
- От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
- Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
- В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
- По площада, марширувайки, минаха танкове.
- Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
- Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
- Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!"

Пиян отива до тоалетната и дълго рови из гащите си. Накрая промърморва:
- Ей, не се научи тая моята, като вземе нещо, да си го върне на мястото му…

На грузинска сватба непознати съседи по маса си говорят:
- На много сватби съм бил, но такава булка не бях виждал - не мога да разбера още жена ли е мъж ли е?
- Ей, затваряй си устата, че ще те заколя като куче - това е дъщеря ми!
- Извинявай драги. Не знаех че си бащата на тази красавица.
- Мъртъв си! - Аз съм майка и!

- Генко, какъв ще бъдеш на Хелоуин?
- Както всяка година, пиян алкохолик!