Диана Йотова

Празнично късметче

Празнично късметче

Отдавна се научих въпроси да не му задавам. Как, какво, кога, защо..Смелост нямах, но и нужна не ми беше. Научих се да не го питам защо не ми е звъннал след пропуснатите повиквания. Научих се да не задавам въпроса "С нея ли си?". Научих се да не го разпитвам, спрях дори да искам да знам каквото и да било. Защото знаех, че всичко се случва, когато трябва да се случи. Научих, че няма да ми отговаря, и че няма смисъл да му пиша. Но така и не се научих аз да не отговарям. Той отваряше и затваряше вратата помежду ни без проблем...а при мен вратата зееше вечно отворена, извадена сякаш от пантите си. Научих се дори да не мисля за него, да го заменя със друг. Научих, че и без него ще живея. Научих се да не се засягам, когато той ми отговаря след няколко дена-може би и за двама ни бе по-добре така. Но не се научих да не го сънувам. Не се научих да не мечтая без да го има във мечтите ми. Така и не се научих да не се виждам с него. Не се научих да не отида при него, щом той имаше нужда от мен. А той никога не беше тук, щом аз се нуждаех от него. Той не научи колко ме боли и колко мъчно ми беше. А аз се научих да се смея и без него, даже въпреки него. Научих се да се смея, дори когато съм с него. Научих, че нищо не е каквото изглежда. Но не всичко може да бъде прикрито. Не. Аз се научих да чета очите му. И в редките дни, в които се срещахме аз гледах право в тях. Моите надявам се не ме издаваха. Но неговите го издаваха, виждах как му липсвам, как ме иска. Думичка да кажеше- щях да съм единствената, неговата. Научих да чета болката му, да я виждам. И знаех, че му липсвам. Може би дори повече, отколкото той на мен. Но никога не го попитах така ли е, научих се да не го правя. Знаех, че е така. Научих се да не го прегръщам, да не искам да го целувам. Да сдържам крясъците си вътре в мене. И никога не го попитах. А толкова въпроси искам да задам. Но не бива.
Въпреки, че всеки път, щом погледна го, на гърлото засяда ми въпросът "Нима и ти не го копнееш?".
Не. Научих се. Той ме научи така. Въпроси не задавай и отговори не очаквай.
И аз наистина се научих.
Но да го няма..този урок така и не успях да го науча.

На сутрешния преглед командира пита войниците:
- Произшествия има ли?
- Не, само дето се счупи сапа на лопатата.
- Каква лопата?
- Ами тази с която погребахме кучето.
- Какво куче?
- Дето яде от червата...
- Какви черва?
- Тези на коня...
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата...
- Каква каруца?
- Тази с водата...
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара...
- Къде пожар?
- Ами оня дето изгори щаба на поделението.
- Каквоооо???? Как…
- Ами от фаса на Любо...
- Ама Любо не пуши...?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето...