Димитър Сергилов

ОБИЧАХ ТЕ!..
Обичах те във моите копнежи ,
във всички мигове от светлина,
във истински човешките стремежи,
дори във моята винА!

Обичах те желан и те сънувах!
Обичах те с достойнство на Жена!
Обичах те и даже те ревнувах,
от сЪлзите на мойте Божества!

И без да съм до теб – аз те обичах!
И без да те докосвам – те мечтах!
От влюбеност във Бога се заричах,
в поле от макове- тревата бях..

Изплаках те, а после сътворявах,
ония редове на лудостта...
В сълзИ те вплетох – осъзнавах,
че ти си падащата ми Звезда!

В дъха си те забравих – във очите!
Навсякъде около мене ти горя!
Жарта постелих... На мечтите!
А после... Не успях да те спася!

каТЯ

Добро утро любов,
и на тези които те търсят,
добро утро любов
живота на всички разтърсваш!

Добро утро любов,
сега всеки теб припознава
добро утро любов,
поне днес остани си такава!

Красива и пълна с мечти,
думи нежни изказани плахо,
добро утро любов ти кажи,
и нека да бъдеш ти свята!

Емилиан П.

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш – Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…



Добър вечер! Търся две ръце. -
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…



Добър вечер! Търся две очи. -
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…


К Колев

ЗВЕЗДИЦЕ МОЯ

Тази нощ огледах се в звездите
и тайничко те там открих,
разплаканата тишина в очите
взех облак, нежно я попих.
Намигна ми, усмихна се небето,
пробляснаха неонови лъчи
и бурята утихна във сърцето.
- Помилвай ме, прошепна - да мълчим!
- Да помълчим ли? Не, ще ти говоря,
аз имам да ти казвам сто неща -
за слънчевите ласки на прибоя,
за първата целувка на деня,
за шеметния полет на мечтите,
за цветните полета на съня -
Звездице моя, колко те обичам!
И гасна аз, а светиш ти сама.
По дяволите, колко си далече,
не мога да те пипна със ръка,
сякаш, писано е, всяка вечер
да те жадувам, тихо тук, с тъга!

Красимир Трифонов /sinoptic/

Хей, Любов! Сънувах те.
Яви ми се като забулен лунен лъч,
дирещ своя птичи глъч.
Ревниво пазеше си за мене светлината -
щом ме познаеш да ми поръсиш с блясък крилата.
Търсеше ме в безкрайни амплитуди
и в галактики разнопосочно други.

Хей, Любов! Сънувах се.
Явих се като ноти разпилени,
вихрещи се в необятните терени.
Разливах се в красива симфония по Земята,
но ревниво пазех за теб звукът на тишината.
Търсих те в безкрайните простори
и по близките съседски двори.

Хей, Любов! Сънувах ни.
Преобърнахме един за друг Земята,
за да се срещнем с очите на Душата.
В тихо откровение двамата блестим
в картината, която заедно творим:
Триединството във Светлина -
Аз, Ти и Обичта.

Хей, Любов! Живея те.

Деница Ябълкарова

Любовта беше тук и после си тръгна,
тихо и кротко потъна в нощта...
И на нейното място отново пристигна,
познатата моя добра Самота..

Аз отдавна съм с нея, добре я познавам,
даже бих казал, че много добре..
Понякога писва ми! Е тука признавам,
че с нея се чувствам като малко дете..

Но, въпреки всичко, само тя ми остана,
през всичкото време е близо до мен.
Приятелка вярна,щастлива,засмяна,
със мене е милата през целия ден..

А любовта.... Тази стара измамница..
Обсебваща, страстна, обвита в печал..
Идва във образа на нежна красавица
и после си тръгва без капка морал...

Рана оставя за спомен в сърцето..
Всяка Любов ли ранява така?
Що ли се влюбваме? Що ли обичаме?
Щом си оставаме самотни в нощта...

Добромир Радев

:);)

ЛЮБОВНО СЛУЧВАНЕ

Сега разбрах какво е точно случване.
Ти просто ми се случи. Наведнъж.
Не беше нужно никакво улучване.
Дори не грее слънце. Плисна дъжд.

Вселената ни подреди. Един до друг.
Познахме се във стихове, нали?
Сега стоя безмълвна точно тук.
По-тиха и любяща от преди...

И точно в теб се влюбих. До безкрай.
Не съм те търсила. Защо така-не знам.
Но днес в душата ми цареше слънчев Рай.
Едно едничко нещо искам да ти дам.

Изпращам ти го. Приеми го на мига.
И запази го някъде отвътре.
Аз точно тук ти пращам Любовта.
Прегръщам те. Обичам те! До утре!

Десислава Церовска /Звезда Христова/

Късметлийска и спорна нова работна седмица! 
В живота е важно само това, което не може да се купи с пари! 
Любов безусловна! Вяра, с която заспиваме и се събуждаме!
И надежда, която никога не трябва да губим!
Усмихвайте се и се наслаждавай те на живота! 

"Не е истина, че човекът, който те обича не може да те изостави. Може! Повярвай, може! Той ще го направи рано или късно, щом отношенията му с теб не му носят радост и щастие. Щом отдавайки се на теб, тръгва против другите и жертва много заради това да бъде заедно с теб, а не получава нищо в замяна. Щом се разочарова, че когато той те е поставил на пиедестал, ти не си му подала ръка и не си го сложила заслужено редом до себе си... А именно благодарение на него сега ти стоиш на този пиедестал... Той знае, че ти не си длъжна да му даваш нищо в замяна, и заради него не си длъжна да рискуваш и жертваш дори и най-малко, затова за него такива отношения са непоносими... Той ще те изостави тогава, когато разбере, че той за теб значи по-малко, отколкото ти за него... Той няма да ти каже нищо и в нищо няма да те упрекне. Ти даже няма да разбереш. Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност и разбиране за любов... Той ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното - внезапно! И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат!"

Оскар Уайлд

Димитър Асенов

Будувам цяла нощ във мрака,
гледам през прозореца навън.
Луната съпричастна с мен заплака,
търсейки във облаците своя сън.

Болезнено господства самотата,
обречен съм на болка и сълзи.
Тягостно докосва ме и тишината,
самичък ли съм ужасно ме боли.

Неистово желая любовта красива,
трескаво бленувам я в нощта.
И въпреки това ми се присмива-
безмълвна и студена сякаш тя.

Душата ми пропита от тъга е цяла,
кръвта във вените усилено пулсира.
И макар да не е напълно отлетяла,
надеждата ми май почва да умира.

Взирам поглед плахо към небето,
усмихва ми се малка падаща звезда.
И въпреки тъгата във сърцето,
аз все още вярвам и търся любовта.

Не искам много, за да се усмихна...
Едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!

Не искам много, за да съм щастлива...
Едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива,
един човек... жадуващ ме копнежно!

Не искам много, за да бъда жива...
Едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот- но в обич изживян!

Даниела Ангелова

Чести първи сняг на всички и успешен ден.

ОГЪНЯТ В КАМИНАТА

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

caribiana