За мен: Влака на мечтите На стара гара потънала във прах самотно чакам сутрешния влак умислена и тиха се сливам със мислите за бъдещия път. На стар перон потънал в тишина започвам да мечтая за светлина, която ще разкъса сивото небе и мене при теб ще отведе. Тракане на ръждясало желязо мислите мрачни прогони в тези, стари, мръсни вагони някой самотата си забравя. Към изгрева моя влак устремено върви самотата остана на старата гара мислите мрачни потънали в прах оставих на перона преди това. Пътувам към теб моя мечта, на зад няма да се върна, нали не мога да живея както преди, към нова,гара-мечта летя, към тебе, моя любов се стремя.…