Замислял ли си се някога, кой си ти всъщност? Дали си името, адреса си, дрехите, семейството и околните,са тези, които определят до някаква степен твоето поведение и реакции? И ако ти си всички тези неща, то дали ако те се променят, ти ще станеш друга личност? Не. Няма да си друг - отвътре винаги ще си ти. И ето- изконният въпрос остава без отговор. Защото ако не знаеш кой си, ако не знаеш какво правиш тук и накъде отиваш, как изобщо можеш да разграничиш добро от зло, правилно от неправилно, дори бъдеще от минало? Какво ти дава такава голяма сигурност, че ти изобщо съществуваш, или че всяко твое действие е смислено, колкото и да го обмисляш? Работиш, чувстваш, изпитваш радости и тревоги, създаваш семейство, приятелства, градиш обществото, но не си ли просто една пионка, един по-сложен компютърен интерфейс, който изпълнява задачи? Хиляди въпроси и нито един отговор. Къде да търсиш отговора изобщо? В религията, в науката или в алкохола? Ако ние не можем да разберем кои сме ние и какво правим тук, то нашето "живеене" е просто вегетативно и животинско. Ако уж градим настоящето, то няма ли бъдещето просто да го отнеме с лека ръка в един момент и всичко, което сме правили да остане бегъл спомен в главите на нашите деца? ...А кой си ти?