Скъпи родители ние вашите деца знаем че ни обичате и винаги ни мислите доброто, но дали винаги това което мислите че е добро за нас наистина е така? Когато бях на 22-23г имах приятел с който бяхме заедно от няколко месеца но се познавахме от около година. Неговото семейство живееше в чужбина и той искаше да замине при тях и аз да замина с него. Моите родители не го бяха виждали и ги запознах за да говори с тях за заминаването. Баща ми беше доста здържан, говорехме и за това че ако не ми хареса ще се върнем и след дълъг разговор стигнахме до решението да замине само той и като види как са нещата там и започне работа да замина и аз. Така и стана той замина и се чувахме почти всеки ден, започна временна работа докато си намери постоянна. На скоро обаче една моя братовчедка беше избягала със приятелят си понеже техните били против тяхната връзка. Баща ми откачи и ми каза че ако замина ще се разведе с майка ми. Много добре ме познаваше и знаеше че никога няма да направя нещо което да нарани майка ми или някой мой близък човек. Това сложи край на всички мой надежди че ще замина. Връзката ми приключи. Сега съм щастливо омъжена с две прекрасни деца но понякога съм се чудела какво ли щеше да стане ако бях заминала тогава. Искаше ми се да бях имала шанса да разбера това.