Илиана Иванова

Погледнах го и му пожелах: Дано тази която сънуваш и тази, която всъщност целуваш, да бъдат една и съща жена....

Има моменти,когато гледаш някой в очите и си мислиш..
-мамка му...от душа лъже гадината!!!

Беше луда и единствена. Непоправима и равнодушна до безобразие. Със смях скриваше страха си, а с гордост - слабостта си. Беше от онези, които не остават. И при мен не остана, никога. А я обичах. И тя мен също. Всички знаеха това, освен ние с нея...

Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича..

Някои хора умеят да се наслаждават на дъжда. Останалите просто се мокрят....

Такава съм, пия прекалено много кафе, мечтая прекалено много! Смея се прекалено много! Заяждам се прекалено много, викам прекалено много, давам прекалено много, искам прекалено много! Обичам прекалено много, страдам прекалено много!
Дразня се прекалено лесно, усмихвам се прекалено лесно, натъжавам се прекалено лесно, губя се прекалено лесно!
Лесна съм за отглеждане, нямам нужда от много поливане! Не ми трябва слънце, вирея в какви ли не условия... Мога да държа дълго без вода, а и без да ми обръщате внимание... Нямам нужда от приказки за лека нощ и приспивни песнички... Ще преживея и другите цветя! Не съм роза, не съм лилиум, така, че май се водя по скоро бурен, а не цвете.

Устните му покриха нейните с такава изгаряща страст, че тя усети как я изпепелява. Целувката му отнемаше дъха й. Беше изключително. Двамата горяха в огъня на страстта. И след това не помнеха нищо, освен онази приказна страст, която ги отнесе някъде далече...

Търсейки принца, тя мина през цялата му войска...:))

Изглежда, отхапаното от Ева парченце ябълка беше дълг, който жените бяха обречени да изплащат вечно...

До пепелта се достига единствено и само през огъня...

Само минавам... Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне... Не тръгвай. Аз нямам следи...

И най-големият звяр е имал една жена в живота си, пред която е бил плюшена играчка..

Искам да изживея следващия си живот на обратно. Започваш мъртъв. После се събуждаш в старчески дом и всеки ден се чувстваш все по-добре. Изхвърлят те от него, защото си твърде здрав и отиваш да си вземеш пенсията. На първия ти работен ден ти дават златен часовник и ти организират купон. След 40 години работа си достатъчно млад, за да се насладиш на пенсионирането си. Купонясваш, пиеш алкохол и развратничиш, докато не си готов за гимназията. После отиваш в предучилищната, ставаш дете и си играеш. Нямаш отговорности, ставаш бебе и после се раждаш. След това прекарваш 9 месеца в луксозни СПА условия с централно отопление и румсървис, по-голяма стая всеки ден и накрая воала! Приключваш с оргазъм....:)))

И в един момент обичта се изгуби някъде в ревността...

Тъжната истина, приятелю, е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не бих я потърсил повече.
Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов, отколкото можех да понеса.

...искрата, която видях в теб, не беше искра. Беше пожар, който ме изгори до основи. А най-лошата част беше и продължава да е фактът, че ми хареса да съм част от унищожителните ти пламъци.

Стоплих я, а тя ме подпали..

Ако не ме познаваш, не говори глупости зад гърба ми.Ако ме мразиш, просто отмини.И никога не враждувай с мен.Запомни, никога не хапи този, който може да те изяде.На този принцип живеят не само лъвовете, на този принцип живея и АЗ..

Мъжете казват, че харесват независимостта у жените, но нямат търпение да я разрушат тухла по тухла.

На хората изобщо не им пука какво мислите и чувствате...
Далеч повече ги вълнува колко килограма сте,
колко пари имате и с кого спите...