Ирена Росенова

greeny
Хайде тръгвай, какво те задържа,
твоето его и то уморява,
аз отдавна не съм същата,
ти ме измисли такава,
трудно е да градя идеала ти,
аз съм друга, толкова друга,
слагай го края,че ми омръзна,
да стоя онемяла в ъгъла,

Алтернативи

Бягай! Спасявай се! Скрий се!
Аз съм ужасен кошмар!
Щом си изплашен - напий се.
(Тъй потушават пожар,
лумнал внезапно в сърцето,
всички страхливи мъже.
Давят любов в питието.)
Май ще ти трябва въже -
край да поставиш на всичко,
дето те плаши до смърт.
Може и с токова жичка.
С хапчета. С някой сатър.
Болката не е тъй страшна
както това - с ясен глас
днес да признаеш, че важна
в твоя живот пак съм аз.
Бягай! Това го умееш.
Аз съм проклета жена.

Някой ден все ще успееш
да заобичаш добра.

Васка Мадарова

Той е толкова мой,
толкова никак,
аз се губя, съвсем се загубих,
уж съм негова,
а сякаш съм ничия,
той не е орис , той е присъда,
осъдена съм да почувствам щастие,
достатъчно,че да обикна,
а после на колене и на безбрачие,
на чудеса да вярвам, кръгла нула.
Той е толкова мой, точно толкова,
малко повече, от нищо,
аз пък, толкова влюбена, толкова глупава,
той ме обича, дали ме обича?
greeny

Изоставените момичета

Удавиха се живите в реката,
(а мъртвите отдавна са заспали!)
Протягаш им едва сега ръката...
(Без клечки трудно огънят се пали!)

Отрязаха косите си чевръсто,
в венец надгробен пръстите си сплели!
Протягаш им ръката твърде късно!
(Преди минута биха оживели...)

Заплюха имената си за спомен
и всяка своя дял живот отрече!
Ти - винаги усмихнат и доволен...
Защо такъв не те намирам вече?

Прощалното писмо ли си разгръщал?
До кръв те изпохапаха словата! -
"Каквото вземеш - винаги го връщаш!
Но тройно по-висока е цената."

И ти удавник някога ще бъдеш!
(Клетвите им винаги се сбъдват...)
Отдавна ти оплетоха въжето.
Те чакат там! И няма да си тръгнат...