Красимир Лили Цекови

Бохемски вечери

Бохемски вечери - чаши кристални.
Думи провлечени, смешно - банални.
Дамите скрито поглеждат - дискретно.
Очите открито говорят - директно.

Душа отпусната. Задръжки няма.
Сърцето разчувствала близката дама.
Танцуваме бавно, плътно опрели
телата в екстаз, за любов зажаднели.

С жар в ресторанта. Уиски в бара.
После в таксито. Кафе у дома.
Устните срещат се. В пламък изгарят.
Бурна среднощна любовна игра.

Утрини, утрини... Главата дреме.
Устни напукани. Душата стене.
А от леглото учудено викат
очи непознати: "Къде съм?" - ме питат.

Спомени, спомени... Далечни, мъгливи.
Снощните спомени трудно откривам.
А тази в леглото е... Снощната дама.
Не питам. Аз знам. И тя спомени няма.

Н. Найденов