Социален Свят

Любовта е отрова, но от устните твои ще я пия отново и отново ,и отново!

Всичко е хубаво когато е ново само приятелстото е хубаво когато е старо!!!

Когото навън завали и капките мият листата си мисля за теб когато заедно седяхме под дъжда!За водата която миеше лицата ни изтръпнали от усмивки!Сега теб те няма и душата ми е толкова празна,къде е слънцето,което изгряваше след дъжда-вече го няма, не го въждам ослепях, не знам къде си, къде изчезна смехът ти,онзи смях които ехтеше навсякъде! Няма го и с него си отидох и аз!!!

Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.

Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е Божието послание към теб.

Не сбъдвай мечтите си, така губиш смисала на живота. Сбъдвай целите си, те винаги ще се раждат в твоето съзнание!

когато си на върха всички те държат,за да имат стълб зад гърба си, но когато се давиш, всички са в лодката и вече не им пука че потъваш.по добре да си в лодката сам, отколкото с дружина на върха.

Забавляваи се с приятелите около теб и не ги пренебрегвай , понеже те са много, и се радвай на това, че не си сам и има някой около теб , защото може да дойде момент в който да си сред приятели и да се чустваш сам!!!

Още колко първи крачки трябва да направя, за да мога да спечеля твоето сърце, още колко дълго трябва да дерзая, за да докосна приказното ти лице?

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме!

Тишината
Един дълъг период на тишина в нашия забързан живот е истински подарък. Време,
когато умишлено отклоняваме вниманието си от множеството разговори и уговорени
срещи, изображения и съобщения, списъци и задължения, и спокойно се настройваме
към нашия вътрешен космос. В тишина ние можем да чуем обаждането на Бог, повикът
на природата, викът на нуждите на останалите хора. Тишината е дисциплина на това
да бъдеш, не на това да правиш.