Танчето Андонова

Колко бързо лети времето.. кога минаха дните , които прекарвахме по градинките ядейки семки , а не по кафенетата с бира в ръка .. Когато прекарвахме вечерите , играейки на криеница , а не обарвайки се с някакви непознати курви по дискотеките . Кога сокчето от 20ст , се превърна в уиски за 20лв.. Кога минаха дните , когато не ти беше нужен телефон за да знаеш къде са приятелите ти . Кога минаха дните, когато не беше нужно да носиш шапка на ADIDAS , тениска на Fred Perry и обувки на Everlast за да те уважават . Когато имахме проблеми с родителите си , а не с полицията .. Когато прекарвахме нощите на топло в леглото си , а не по районните .. Когато крадяхме череши от дърветата , а не алкохол от магазините.. Когато нямахме търпение да свършим училище за да играем футбол навън с приятели , а не за да се напием или напушим. Когато детството ни минаваше в доверие и уважение , а не в интриги и лъжи.. Когато това какъв човек си , не се определяше от това колко харесвания имаш на снимките в "Facebook" .. Когато момичетата се притесняваха дали ще имат положителна оценка на теста в училище , а не положителен тест за бременност .. Какво стана с онези времена, когато всичко беше просто една игра.. когато живеехме за приятелите си , а не на ръба.. Знам , че никой няма да си направи труда да го прочете и да се замисли над написаното , просто трябва да се замислим какво става с нас и на къде вървим,защото само ние можем да променим тази гола истина и да я превърнем в една истинска приказка !!