ИЗПОВЕД НА ЕДНА ПЕНСИОНЕРКА
На колене те моля, този път ме чуй,
за последно ще те питам Боже,
на какво прилича туй-... Виж повече
На колене те моля, този път ме чуй,
за последно ще те питам Боже,
на какво прилича туй-... Виж повече
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ПЕНСИОНЕРКА
На колене те моля, този път ме чуй,
за последно ще те питам Боже,
на какво прилича туй-
да се нерече живот-не може,
старините ни кошмарни,
с пенсии за къшей хляб,
трябва ли да сме ти благодарни,
че на земята дишаме все пак?
Лягаме си без надежда всяка нощ,
кога звезди трептят в небето,
а ние, като в боклукчийски кош
стоим, изхвърлени от битието
и чакаме да стане чудо, Боже,
а чудото е в твоите ръце...
Да се нарече това живот-не може,
това смъртта е, с маскирано лице...
Чадата ни избягаха-не са виновни,
все още здрави, силни, млади,
те искаха към нас да са грижовни,
но изгориха им душичките на клади,
пепел носят в пазвите си вече,
горчи им всеки залък,
обаждат ни се....отдалече,
светът за тях е малък...
Днес, аз старата и немощна жена
работила в завода, и в полето,
родила, и отгледала деца
за България, с любов в сърцето,
питам те, човешка ли е таз съдба,
да огризвам кокал за награда,
на кучето, що куче е на таз земя
по-щедра участ, му се пада...
Питам те, но думите ми зная,
не стигат Боже, никога до теб,
дано поне е вярно, че за рая
всички бедни, чакат своя ред...
На колене те моля, този път ме чуй,
за последно ще те питам Боже,
на какво прилича туй-
да се нерече живот-не може,
старините ни кошмарни,
с пенсии за къшей хляб,
трябва ли да сме ти благодарни,
че на земята дишаме все пак?
Лягаме си без надежда всяка нощ,
кога звезди трептят в небето,
а ние, като в боклукчийски кош
стоим, изхвърлени от битието
и чакаме да стане чудо, Боже,
а чудото е в твоите ръце...
Да се нарече това живот-не може,
това смъртта е, с маскирано лице...
Чадата ни избягаха-не са виновни,
все още здрави, силни, млади,
те искаха към нас да са грижовни,
но изгориха им душичките на клади,
пепел носят в пазвите си вече,
горчи им всеки залък,
обаждат ни се....отдалече,
светът за тях е малък...
Днес, аз старата и немощна жена
работила в завода, и в полето,
родила, и отгледала деца
за България, с любов в сърцето,
питам те, човешка ли е таз съдба,
да огризвам кокал за награда,
на кучето, що куче е на таз земя
по-щедра участ, му се пада...
Питам те, но думите ми зная,
не стигат Боже, никога до теб,
дано поне е вярно, че за рая
всички бедни, чакат своя ред...
Можете да се регистрирате ТУК.