Vili Toteva

Отговор от Оракула

Отговор от Оракула

Отговор от Оракула

Отговор от Оракула

Празнично късметче

Празнично късметче

Ауууууууу, г-жо Кастрева, сега ще спя спокойно! Децата ни чак в 9 клас ще сформират своята идентичност и национални ценности. В тази буйна тийн възраст е много подходящо да започне този процес. "Не живеем във времето на Петър Берон" - и по-добре, г-жо Кастрева, защото с тези ни ценности и нововъведения, нямаше да има народни будители и Възраждане, нямаше да има България! Ами като е на трудно достъпен език, нали това е работата на преподавателя, да поднесе материала достъпен за децата. Той и английският език е чужд, ама се изучава задължително в първи клас. Как кирилицата с латински букви, четворки и шестици децата могат да разчетат и напишат? Как се съумява да се преподава английски, а старобългарският език е трудно достъпен? Разбира се, че "Джелем, джелем" е толкова необходима да бъде изучавана, а "Даваш ли даваш, Балканджи Йово" ще оставите на добрата воля, а евентуално някои съвестен преподавател ще запознае учениците си с тази незадължителна творба. "Хубава си, моя горо" е толкова силна и вълнува душата на всеки българин - "отпада, не размества се, не мога да Ви кажа къде". Адмирации! Добрите резултатите от образователната система през последните години сред кандидатстващите учениците и без това се крепят и са благодарение на частни уроци. До сега винаги съм отваряла старите си книги и учебници по история, за да разкажа на детето си истината за "османското присъствие" и спокойния живот на българите тогава, явно така ще бъде и по български език и литература.

От тебе, татко!
От тебе се научих да се боря.
От тебе, татко! Ти ми завеща
да крия мъж в чупливото си тяло
и да не падам никога на колена.
От тебе се научих да се смея
когато до припадък ме боли.
Животът, каза ми, по моему да изживея
и да преглъщам своите сълзи.
Научи ме ръката си в юмрук да свивам,
да стискам зъби и да отстоявам
позиции и принципи човешки.
Приятелите си да не предавам.
И аз успях! Със воля се научих.
Наричат ме " момичето кораво ".
Не знае никой щом съм насаме
как рухва умореното ми тяло.
Приисква ми се да съм повече жена
и някой моя гръб да пази.
Не аз да съм водач, да правя път.
А друг в непроходимото пред мен да гази....
Добре, че ме научи да се боря!
Аз като тебе, татко, днес обичам.
По мъжки - безпардонно, безвъзмездно.
Научих се на тебе да приличам!

hubava i spodelena ve4er priqteli !