✎... Минава през очите ми безкраят.
И става по - дъждовен.
Събирам ли, раздавам ли – не зная.
Но имам още много.

Минутите след мен са хризантеми.
Но ти не се обръщай.
Отлитат кораби. И няма време
да сме едни и същи.

Това, което птиците ме питат,
е вече разпиляно.
Стрелките на часовника отлитат.
А друг часовник няма.

Зениците ни пак са раковини.
Далечното ни плаши.
Говоря ти за нещо много синьо,
за да не се разплача.

И пускам всяка запетая
да отлети високо.
Обичам ли, забравям ли – не зная.
Но имам още много.

Селвер
Още много