ДА ОБИКНЕШ НАКРАЯ

Днес съм толкова нова и съм пълна с мечти,
често сбъдвам ги мигом, а пък после им пея.
И не ме гледай празно! Имам даже и грим-
слагам сутрин по малко, но по много се смея.
Е, не ме ли познаваш? Хайде, пак помисли!
Тази щурата, дето пише стихове лесно...
О, забравил си значи! Или си откачил?
Е, добре де! Стига! Нека слушаме песни.
А-а-а, не си ме познавал такава! Добре.
И да знаеш, че често променям се бързо.
Имам много голямо и любящо сърце....
Всичко друго оставих. Отървах се. Побързах.
Нямам време за ревност, за омраза, ни злост,
нито пазя у мен страховете си стари...
Тук дошла съм за малко-на Земята съм гост.
И опитах от много. И поносих товари...
Но не ми е по мярка този - тежкият кръст,
предпочитам крилата - да летя из Безкрая.
И прощавам на всички. Не желая и мъст.
Е, обикнах и себе си. Даже всички. Накрая!

Десислава Церовска