Малък откъс от #ЧерниКрила... Последната фантазия върху, която работех. Приятно четене.
"Сега проблемите му се опитваха да го смущават и преследват, не само в реалността, но и в съня!
Все още не се бе срещал с истински демон, но този който го преследваше в гъстата и мъглива гора, го плашеше с външният си вид. И ако аурата на Анабел го караше да изпитва уплаха, то този демон го ужасяваше! Той тичаше през мъглата, едвам виждаше пред себе си, чуваше единствено собствените си стъпки по мократа и влажна горска пътечка. Преследвачът му беше толкова тих физически, че Майкъл единствено се ориентираше от смразяващите му звуци и по този начин предполагаше на каква дистанция бе от него. Усещаше, че в гората е студено, ала той се потеше! Обилни капки пот бяха избили по челото му. В бързината очите му шареха наоколо, за да намери място, където да се скриеше. Но около него единствено имаше само дървета. Как трябваше да се пребори с това същество? Навсякъде покрай него имаше на земята паднали клони, но с какво можеха да му помогнат те?! Паникьосваше се! Усещаше, че паниката завладяваше цялото му същество. Изнемогваше и на сили, едвам успяваше да продължава да тича, а проклетата гора изглеждаше така, сякаш нямаше край! Мислено започна да вика за помощ. Белите му дробове оставаха без въздух, а сърцето му туптеше толкова бързо, че той не смогваше да му доставя достатъчно количество кислород от, който имаше нужда. Демонът не спираше да поддържа близко разстояние между тях. Майкъл осъзнаваше, че няма да може да избяга. Беше уморен! Искаше да спре и да се отпусне върху влажната почва и покрилата я шума от дървесните листа. Дишаше тежко и знаеше, че не можеше да бяга вечно. Обърна се, докато бяга, за да види дали ужасното същество бе прекалено близко до него, но тези три секунди отделяне на погледа му от пътя, му костваха да се спъне в един камък и шумно се строполи с лице към земята. Побърза да се обърне и да срещне демона очи в очи.
Първоначално не можеше да го види, само чуваше ужасните му звуци да се приближават към него, но скоро в мъглата започваше да се очертава силуета му. Майкъл затаи дъх и присви очи, за да се вгледа по-добре. И когато достигна до него, той ясно видя външният му вид. В съзнанието му нахлуха спомени, че бе виждал такива същества, когато беше, все още малко момче. През онези далечни години, когато всички му казваха, че има богато въображение. Сега разбираше, че не бе просто въображението му, той имаше умението да вижда демони и ангели! Страхът от онези години се настани в него. Вече не беше малко момче, но се чувстваше така, сякаш можеше всеки момент да се разплаче.
Демонът се спря на два метра от него и изцяло черните му очи се загледаха дълго в лицето на Майкъл. Съществото заговори нещо на език, който момчето не разбираше и на уродливото му лице се образува нещо като усмивка.
– Това е краят ми! – Помисли си Майкъл, когато видя демона да прави няколко малки крачки към него."
#ЧерниКрила - ✡ ₫₳ℝ₭ ₳₦₲€£ ✡
"Сега проблемите му се опитваха да го смущават и преследват, не само в реалността, но и в съня!
Все още не се бе срещал с истински демон, но този който го преследваше в гъстата и мъглива гора, го плашеше с външният си вид. И ако аурата на Анабел го караше да изпитва уплаха, то този демон го ужасяваше! Той тичаше през мъглата, едвам виждаше пред себе си, чуваше единствено собствените си стъпки по мократа и влажна горска пътечка. Преследвачът му беше толкова тих физически, че Майкъл единствено се ориентираше от смразяващите му звуци и по този начин предполагаше на каква дистанция бе от него. Усещаше, че в гората е студено, ала той се потеше! Обилни капки пот бяха избили по челото му. В бързината очите му шареха наоколо, за да намери място, където да се скриеше. Но около него единствено имаше само дървета. Как трябваше да се пребори с това същество? Навсякъде покрай него имаше на земята паднали клони, но с какво можеха да му помогнат те?! Паникьосваше се! Усещаше, че паниката завладяваше цялото му същество. Изнемогваше и на сили, едвам успяваше да продължава да тича, а проклетата гора изглеждаше така, сякаш нямаше край! Мислено започна да вика за помощ. Белите му дробове оставаха без въздух, а сърцето му туптеше толкова бързо, че той не смогваше да му доставя достатъчно количество кислород от, който имаше нужда. Демонът не спираше да поддържа близко разстояние между тях. Майкъл осъзнаваше, че няма да може да избяга. Беше уморен! Искаше да спре и да се отпусне върху влажната почва и покрилата я шума от дървесните листа. Дишаше тежко и знаеше, че не можеше да бяга вечно. Обърна се, докато бяга, за да види дали ужасното същество бе прекалено близко до него, но тези три секунди отделяне на погледа му от пътя, му костваха да се спъне в един камък и шумно се строполи с лице към земята. Побърза да се обърне и да срещне демона очи в очи.
Първоначално не можеше да го види, само чуваше ужасните му звуци да се приближават към него, но скоро в мъглата започваше да се очертава силуета му. Майкъл затаи дъх и присви очи, за да се вгледа по-добре. И когато достигна до него, той ясно видя външният му вид. В съзнанието му нахлуха спомени, че бе виждал такива същества, когато беше, все още малко момче. През онези далечни години, когато всички му казваха, че има богато въображение. Сега разбираше, че не бе просто въображението му, той имаше умението да вижда демони и ангели! Страхът от онези години се настани в него. Вече не беше малко момче, но се чувстваше така, сякаш можеше всеки момент да се разплаче.
Демонът се спря на два метра от него и изцяло черните му очи се загледаха дълго в лицето на Майкъл. Съществото заговори нещо на език, който момчето не разбираше и на уродливото му лице се образува нещо като усмивка.
– Това е краят ми! – Помисли си Майкъл, когато видя демона да прави няколко малки крачки към него."
#ЧерниКрила - ✡ ₫₳ℝ₭ ₳₦₲€£ ✡
Можете да се регистрирате ТУК.